Христо Стоянов: Българските политици не могат да осмислят саможертвата на проф. Габровски
ДА ЗАМЕНИШ СТЕРИЛНАТА ОПЕРАЦИОННА С ПОМИЙНА ЯМА
Христо Стоянов
Facebook
Мисля си, че проф. Габровски единствено да присади мозък на Кирил Петков, ще е венец на неговия престой в политиката.
Защото сега кандидатурата му за министър председател може да се съпостави единствено с групова мозъчна интервенция...
И в случай че не се осъзнаят в Парламента, ще се окаже единствената му несполучлива през цялата му кариера интервенция.
Защото българският " политик " не може да осмисли саможертвата на човек, който може да захвърли цялата успешност на професионалния си живот, за несигурността в политиката.
Всъщност, единственото несъмнено в нашия политически живот е, че средата му не е стерилна като в операционна зала. Средата е като в клоака.
Проф. Габровски (както и Герджиков, между другото " ) по нещо наподобяват на тези сполучливи българи, които зарязват благосъстояния и сполучлив живот в Австралия и Америка, с цел да положат непринудено костите си из окопите на Балканската война.
А до момента в който в политиката не може да се осмисли сходен акт, не жест, а акт, то тогава политиката ни ще наподобява на стих от Миряна Башева: " А на културния фронт - лайна "... Или на Левчевото: " Човек за индивида е българин "...
Докато не осъзнаем Иван Динковото: " Бих обичал своето Отечество, в случай че нямах съотечественици "...
Мисля, че и това е мотив за размисъл, преди да влезем в операционната за присаждане на мозък...
Христо Стоянов
Мисля си, че проф. Габровски единствено да присади мозък на Кирил Петков, ще е венец на неговия престой в политиката.
Защото сега кандидатурата му за министър председател може да се съпостави единствено с групова мозъчна интервенция...
И в случай че не се осъзнаят в Парламента, ще се окаже единствената му несполучлива през цялата му кариера интервенция.
Защото българският " политик " не може да осмисли саможертвата на човек, който може да захвърли цялата успешност на професионалния си живот, за несигурността в политиката.
Всъщност, единственото несъмнено в нашия политически живот е, че средата му не е стерилна като в операционна зала. Средата е като в клоака.
Проф. Габровски (както и Герджиков, между другото " ) по нещо наподобяват на тези сполучливи българи, които зарязват благосъстояния и сполучлив живот в Австралия и Америка, с цел да положат непринудено костите си из окопите на Балканската война.
А до момента в който в политиката не може да се осмисли сходен акт, не жест, а акт, то тогава политиката ни ще наподобява на стих от Миряна Башева: " А на културния фронт - лайна "... Или на Левчевото: " Човек за индивида е българин "...
Докато не осъзнаем Иван Динковото: " Бих обичал своето Отечество, в случай че нямах съотечественици "...
Мисля, че и това е мотив за размисъл, преди да влезем в операционната за присаждане на мозък...
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ